ЕРГЕНЀЯ СЕ, -èеш се, мин. св. ергеня̀х се, прич. мин. св. деят. ергеня̀л се, -о се, мн. ергенèли се, несв., непрех. Разг. 1. Достигнал съм възрастта на ерген, пораснал съм, възмъжал съм и се интересувам от другия пол; ергенувам. Мама присви устни, като го видя,.., па току се обърна към брат ми, който се ергенееше вече. — Борко, ще трябва да оставиш за един ден иглата, за да се оправиш с това добиче. Кр. Григоров, ОУ, 111.
2. Държа се като ерген, държа се свободно без да се чувствам обвързан в брак; ергенувам. С тях [шалварите] той се е ергенеел и е пленявал красния пол вред, отдето е минувал. Ив. Вазов, Съч. VI, 147.